Вместо……..

Вместо……..
Живеем в спорни , трудни времена.
Времена на технологичен възход  и крайна деградация на човещината у човека.
Личните качества се заместват с последен модел технологични джаджи, които следва да улеснят живота ни, но дали наистина така се получава? Едва ли?
Заобиколени сме от мобилни телефони, айпади, лаптопи, компютри, които трябва да ни свързват с целия свят, а ни отделят от най- близките ни и ни разделя както никога досега.
Вместо да се обадим да поздравим за рожден ден, ни пишем на стената на рожденика във фейсбук.
Вместо да се чуем с човека, който ни липсва, или не сме комуникирали отдавна, ние му пращаме имейл.
Вместо да отидем на концерт, на кино, на театър, на вечеря , ние се затваряме вкъщи , изтощени от работа, самовлюбени и самовглъбени в себе си…. и ровим във фейсбук профилите на бивши гаджета, омразни колежки, надути приятелки и прочие, с надеждата да открием, че и те са нещастни- най- добре повече от нас самите, но и колкото нас- пак е някаква утеха.
Вместо да излезем с колеги на кафе, бар, кино, за да се разтоварим- ние предпочитаме да се събираме на малки групички и да „ съскаме”  срещу по- успелите, по- добре платените, но не и да се запитаме как да подобрим себе си , за да достигнем чуждите успехи.
Както написах и в началото- живеем в спорни, трудни времена, които ни обграждат от изкуствен социален свят, който не ни позволява да общуваме пълноценно, но ни обещава да ни свърже с всеки, във всяка точка на света.
Бавно , но сигурно губим от доброволната си изолация , лишавайки се от пълноценни контакти, заменяйки ги с второстеппени начини за свързаност.
Въпросът е ДОКОГА? Ще позволяваме да губим всеки ден  по частца от себе си, от същността си?
Отговорът си го избираме самите ние! Успех в начинанието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *