Думичка-Благодаря

 Влизайки в сградата, където се намира офиса, в който работя по настоящем, една млада майка с количка  приближаваше, аз се спрях и задържах вратата , за да може да мине- тази моя постъпка предизвика искрена усмивка на лицето на жената и една дума, която често, прекалено често забравяме да използваме- БЛАГОДАРЯ.

Много ли е трудно да произнесем тази дума? Колко ще ни струва? Не много! Заживяхме в свят , в който считаме, че някой е длъжен да направи нещо за нас… а длъжен ли е наистина? Всъщност –отговорът е не.

Вглъбени в собствените си мисли, забързани в изкуственото си ежедневие, даваме път  на агресивното общуване , за сметка на учтивостта и така позабравеното възпитание. Съществува  и другата крайност,ако сме прекалено учтиви, отсрещните решават, че могат  постъпват с нас некоректно, че могата безнаказано да погазват правата ни.

Тогава къде е златната среда? Как да бъдем учтиви, без да се опитват да ни преметнат?

И как в желанието си да не ни преметнат, да не забравим да бъдем учтиви. Стара и странна главоблъсканица.

Наскоро бях в ателието на мой познат, след мен влезе един типичен пример за агресивно поведение, естествено ме пререди, сякаш аз няма кой знае какво да купя, сякаш тя е с предимство….. Оставих я , без да го отбележа, защото общувайки с  такъв тип хора, няма как да не станеш като тях, няма как да не се изцапаш с тяхната кал и с постоянната им неудовлетвореност и ламтеж за повече. Моят познат  ме попита защо съм го позволила и аз нямах отговор, не съм сигурна каква е истинската ми причина-  страх ли ме беше- определено не ме плашата конфронтациите; Причината е, че предпочитам да наблюдвам такъв тип поведение и да го лишвам от това, от което се нуждае най- много- ВНИМАНИЕ и признание , а и най- важната причина- аз наистина не бързах и исках личен разговор с моя познат…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *