За невидимите хора

За незабележимите хора и още нещо- спомняте ли си лицето на пощальона, който ви носи брошурите и все по- рядко писма( имейлите са по-бързи, все пак), а лицето на жената , която мете тротоара, пред блока/ къщата , в която живеете, а момичето/ момчето , което всяка сутрин Ви прави кафе, а колежката, която винаги е готова да Ви се усмихне, но никога не среща погледа  Ви.

Спомняте си ги,  но смътно, защото сега се помъчихте да си ги спомните, особено колежката/ колегата.

Да , те са от онези незабележими хора, които ежедневно преминават през живота ни, предоставяйки ни дадена услуга или продукт,  но това често го приемаме за даденост- пощальонът е длъжен да ни носи пощата, та нали затова му плащат. Но дали е така?

Едно младо момиче ни носи писмата в офиса и прочитам в  нейния поглед  удовлетвореността, когато я поздравя , или когато благодаря, че е донесла писмата ни.

Когато се срещнем в неформална обстановка и  винаги ме гледа смутено- дали да ме поздрави, или  да ме отмине, когато види учудването в погледа ми , и когато я поздравя смущението , което се трансформира в учудване, че съм я забелязала, че съм отчела нейното присъствие, без да са ми предоставени продукт или услуга.

Днес , стана дори още по- интересно- аз сама ги заговорих и ги помолих за допълнителна услуга- учудването и  изненадата бяха основните емоции, изписани на лицето й. И съм убедена, че ще направят всичко възможно за да ми предоставят тази услуга, за която ги помолих.

Ето и още една история, естествено поучителна- мой познат , който има малък, семеен хотел, винаги поздравявал един човечец, който събирал хартия , за да я издава, но пък и двамата живеят на една улица, вярно единият има хотел, а другият едва свързва двата края. Та моят познат го поздравявал, а не го подминавал. Един ден човечецът донесъл  една доста тежка  указателна табела за хотела, чак от другия край на града, защото я намерил паднала…. А сега се замислете колко от тези, които поздравяваме с охота, биха направили това за нас, само заради едно                „ ЗДРАВЕЙ”?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *