Картините на кралица Изабела II

Кралица Изабела II изплаща на сестра си част от стойността на тези картини. През 1868 година Испания е обявена за република. Правителство отделя от личното имущество на кралете живописните произведения картини. По този начин се връща богатствата на държавата, а на практика музеят се национализира.

Създаденият Музей на новото изкуство през 1894 година, лишава Прадо с част от картините на испански художници от 19-ти век. При Гражданската война Прадо е закрит и са евакуирани в Швейцария неговите картини. Колекцията е възстановена напълно и платната са върнати в Испания чак в началото на Втората световна война.

Днес основната част от сбирката картини са произведения на испански художници от 19 век. Нуждите от пространство за нарастващата колекция налагат разширяването на Прадо. Партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата. Има кафе, магазин, ресторант и гардероб.

Най-голямата колекция на испански майстори от картини се намира в Прадо. Фондът е създаден от три източника:

– Сбирките картини на испанските крале;

– Произведения на изкуството, създадени под покровителството на църквата, които са преминали по-късно на държавно разпореждане;

– Подарени и завещани творби и картини.

Творбите в съответствие с художествените школи са подредени, като на долните етажи са най-старите. Платната на испанските майстори от 17-ти и 18-ти век и гордостта – картини на Веласкес и Гоя, на първия етаж са изложени. В изложбените зали и колекции от скулптурни произведения са подредени, а и произведения на декоративното изкуство.

Живописта на Испания е най-значителната част и включва картини от 12-19-ти век. От периода 16–19-ти век големите художници са също и придворни живописци. В кралските сбирки са представени широко най-добрите произведения на испанската школа.

Важно значение за формирането на Гоя като художник имат картини на Тиеполо в Мадрид. Учи се от класическата испанска живопис и боготвори Рембранд и Веласкес. Гоя се жени за сестрата на бившия си учител, имат шест деца, но само синът им доживява до зряла възраст. С помощта на Франсиско Байеу – шурея си, става художник на картини към Кралската манифактура за гоблени и работи за нея 15 години.

Вместо да рисува като френските имитатори на Рубенс, той черпи смело сюжети за картини от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. За своето поколение в двор, в който доминират търговци на криворазбран класицизъм, е новаторство, което единствено на гений би хрумнало. Но завистливите му конкуренти са подразнени не само от сюжетите му за картини, а и от декоративнитe качества на неговите проекти с великолепно изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн.