Поучително

В живота на всеки един от нас, се случва да бъде обиден , наранен от хората, които се намират в обкръжението му, от хората, на които вярва, от хората, които счита за свои приятели .
Можем ли да се изправим след това и да продължим? Можем ли да запазим отношенията си с този човек, респективно с тези хора ? Или нанесеното зло не може да бъде пренебрегнато и най вече забавно. Можем ли да продължим ? Можем ли да забравим , а да простим?
Всеки ще отговори индивидуално, няма всеобщо решение, няма рецепта… Зависи от обидата , зависи от момента, но най-много зависи от човека, който ни нанася тази обида .
Четейки тези редове, през мислите ми минават случки важни и не толкова и се питам- успях ли?
Успях ли да забравя, а да простя? Продължихме ли на чисто ? Или обидата раздели това, което е градено с много усилия, компромиси , саможертви. И да и не.
Хрумва ми една поучителна случка , която ще даде отговор на въпросите.
Един баща имал много избухлив син и решил , че трябва да му помогне да преодолее тази своя избухливост.
Дал му една дъска и му казал, че всеки път, когато усети, че нервира, вместо да се кара , да крещи, да има желание да удари, да забива един пирон в дъската. Първият ден синът забил 100 пирона, на следващия 92, на по- следващия 80 и с всеки изминал ден все по- малко и по- малко пирони. Горд със себе си, синът се похвалил, че днес е забил само 1 пирон.
Гордият баща похвалил сина си и му казал, че от днес вместо да забива пирон, трябва да изважда. Ден след ден , всички пирони били премахнати  от дъската.
Синът бил на върха на щастието си , показал дъската , а бащата поклатил глава и му казал, че пироните са махнати, но следите от тях остава…..
Така че много добре трябва да помислим преди да кажем или направим нещо!

 

 

Вашият коментар