Поучително

В живота на всеки един от нас, се случва да бъде обиден , наранен от хората, които се намират в обкръжението му, от хората, на които вярва, от хората, които счита за свои приятели .
Можем ли да се изправим след това и да продължим? Можем ли да запазим отношенията си с този човек, респективно с тези хора ? Или нанесеното зло не може да бъде пренебрегнато и най вече забавно. Можем ли да продължим ? Можем ли да забравим , а да простим?
Всеки ще отговори индивидуално, няма всеобщо решение, няма рецепта… Зависи от обидата , зависи от момента, но най-много зависи от човека, който ни нанася тази обида .
Четейки тези редове, през мислите ми минават случки важни и не толкова и се питам- успях ли?
Успях ли да забравя, а да простя? Продължихме ли на чисто ? Или обидата раздели това, което е градено с много усилия, компромиси , саможертви. И да и не.
Хрумва ми една поучителна случка , която ще даде отговор на въпросите.
Един баща имал много избухлив син и решил , че трябва да му помогне да преодолее тази своя избухливост.
Дал му една дъска и му казал, че всеки път, когато усети, че нервира, вместо да се кара , да крещи, да има желание да удари, да забива един пирон в дъската. Първият ден синът забил 100 пирона, на следващия 92, на по- следващия 80 и с всеки изминал ден все по- малко и по- малко пирони. Горд със себе си, синът се похвалил, че днес е забил само 1 пирон.
Гордият баща похвалил сина си и му казал, че от днес вместо да забива пирон, трябва да изважда. Ден след ден , всички пирони били премахнати  от дъската.
Синът бил на върха на щастието си , показал дъската , а бащата поклатил глава и му казал, че пироните са махнати, но следите от тях остава…..
Така че много добре трябва да помислим преди да кажем или направим нещо!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *