Пътуване до Одрин или якото пазаруване
Мои приятели споделиха, че може да изкараме пари, когато отидем на пазара на Одрин в съботен ден и купим стоки, които после да продадем в България. И от други места бях чувал, че пазаруването в Одрин е доста полезно и най-вече изгодно мероприятие, така че не се колебах много. След като потвърдих, че идеята ми допада – речено-сторено, една събота рано сутринта, някъде към 3 през нощта се качихме на колата на моя приятел и потеглихме към Одрин.
Към 9 часа бяхме на одринския пазар. А там вече цареше весела и шумна атмосфера. Бяха ни изпреварили българи, които явно са по-близо до турската границата.
Какво ли нямаше на пазара: черни и зелени маслини, различни видове зехтин, захар, кашкавал и всички онези ориенталски вкусотии – баклави, рахат локум, които всички толкова много обичаме да похапваме.
Но и тук има стратегия – разходихме се един-два пъти нагоре-надолу по пазара, за да огледаме цените, защото така ни бяха казали и да разберем как най-изгодно да пазаруване.
Имахме лири и левове, но при това обезценявате на турската лира, много лесно ни беше да се пазарим и да купим продукти почти на безценица в сравнение с България.
Бързо напълнихме багажника на колата догоре, но в последния момент моят приятел реши, че е хубаво да посетим и някой друг магазин за дрехи: да си купим и хубави дънки, и пуловери.
Но първо похапнахме по един геврек, страхотни гевреци има на пазара, и после посетихме магазини, в които има и маркови стоки, но от минали колекции на известни марки.
Помотахме се вътре, много народ, всеки мери, бърза, няма пробни, наистина цените са страхотни – просто спестихме доста пари, няма нужда да се ходи в МОЛ, където същите дънки и пуловери са на безбожно високи цени.
С много настроение си купихме си по три чифта дънки, по две тениски, няколко ризи и много изгодно по чифт маратонки, които въпреки че бяха менте, изглеждаха с добро качество.
Със сигурност не ни остана време да посетим някоя историческа забележителност, щракнахме си по едно селфи на пазара за спомен и обратно…
Когато се прибрахме в България, разказахме на своите познати как сме пазарували и им продадохме изгодно част от хранителните продукти, които бяхме купили. Така завъртяхме някой лев и решихме другата седмица пак да отидем на пазар в Одрин и да направим един добър алъш-вериш. Определено си струва, но този път освен шопинга планирам и да разгледаме и някои забележителности.