Старите хора казват …

Старите хора казват, че на лъжата краката са къси….
И наистин акато си спомним за детските приказки, които са ни разказвани стотици пъти, филмите, които гледаме, истината винаги става ясна, след много перипетии, разбира се; Доброто побежадва Злото ; Влюбените винаги намират начин да бъдат заедно, въпреки всичко и всички и разбира се живеят честити чак до старини.
Но така ли се случва и в реалния живот- колко повече се замислям, толкова повече разлики откривам между реалността и светът от приказките.
По- скоро истината все по- трудно си пробива път  между малките, ежедневни лъжи и по- големите, умишлените….
Любовта все по- трудно успява да остане чиста и да устои на изкушенията, които я дебнат всеки ден , на късите поли, на бързите коли, на дълбоките деколтета, на оформените тела. Мда все по- трудно е …..
Все повече статии в списанията, интернет страниците, ни учат как да лъжем, без да ни хванат, или как да разпознаем лъжата, забравяйки, че  най- добрият вариант е да не се лъжем, особено , когато се касае за взаимоотношенията между двама души, за които се предполага, че се обичат.
Все повече детски филмчета показват как трябва да си груб, агресивен, за да бъдеш популярен и харесван.
Заобикалящият ни свят ни напомня постоянно, че на тези, които лъжат все им се разминава.
Погледнете  политическата обстановка в страната и няма  нужда да се обясняваме повече.
Ето и един повече от нагледен пример за лъжата, взет от българското народно творчество. Всеки е чувал приказката за лъжливото овчарче- как първите няколко пъти останалите овчари , му се притичвали на помощ, чувайки виковете му , че вълк е нападнал стадото, и така до момента, когато наистина вълкът нападнал овцете – удудшил ги, но никой не се притекъл на помощ.
Жалко е, че все повече се превръщаме в лъжливи овчарчета, забравяйки , че лъжите не водят до нищо добро!