Усмивката

С  настъпването на есента и намаляването на деня, мрачното и облачно време , усмивките слязоха от лицата на хората. Всеки се сгушва във високо вдигнатата си яка и гледа само пред себе , а понякога дори само в краката си. Дали тази промяна е в синхрон с настъпващите есенни дни? Или на някои хора , постоянно им е есенно в душите?

Реално и двете предположения са валидни , понякога само едното, понякога са в тясна комбинация. Наистина летните дни са изпълнение с много радост, самото слънце те провокира да си в добро настроение….Дългият ден предполага да отидеш на работа , да се прибереш, да си хвърлиш един душ и да излезеш с приятели, забравяйки за неприятностите/ трудностите  в работата. А по- кратките есенни дни , понякога и доста хладни, те карат да вървиш с бързи крачки към дома си, да хапнеш и да вземеш дистанционното в ръка и да заживееш  живота, който ти предлагат телевизионните предавания.

Вторият варинат- хората , на които постоянно им е криво и обвиняват всички и всичко, но никога не се сещат да потърсят причината в тях самите. Това са от онези смръщени хорица, които считат, че някой друг  им е виновен и отказват да поемат отговорност за живота, който водят, за решенията, които взимат и за последствията , които прозитичат от липсата на решения, оставяйки нещата да се случат от само себе си, пак е вид избор- изборът да обвиняваш другите и да си перманентно намръщен.

Определено усмивката е важен аксесоар, който, следва да озарява лицето ни,но тя не бива да се бърка с палячовщината.

Замислете се, отивайки на работа на колко хора се усмихнете и на колко хора изпуснахте? Колко хора проследихте  с нескрита насмешка и колко с добре прикрита завист? Заслужава ли си ? НЕ!Не забравяйте, че каквото посеете, то това ще пожънете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *