Фактори, влияещи върху валутните курсове
Наред с лихвения процент и инфлацията, валутните котировки са едни от най-важните индикатори за положението на икономиката на една държава.
Обменните курсове заемат много главна функция за равнището на държавната търговия, което е от първостепенно значение за всяка независима пазарна икономика в света. Поради тази причина, валутните курсове са измежду най-често наблюдаваните, изследвани и държавно контролирани икономически показатели. В ограничен план те оказват влияние на реалната възвръщаемост на инвестиционното портфолио. Тук ще разгледаме някои от по-значимите индикатори, които влияят върху колебанието на валутните котировки.
Препоръчваме ви ползването на валутен калкулатор за да не се обърквате при изчисляването на различни динамични валутни курсове.
Като за начало нека да разгледаме как движенията на различните валутни курсове афектират на глобалната търговия. По-високите валутни равнища превръщат износа на дадена държава на световните пазари по-скъп, а вноса по-евтин и обратното.(по-ниските стойности на валутата превръщат експорта на държавата по-евтин, а вноса – по-скъп.)
Може да се очаква, че по-големите валутни равнища ще понижат държавния стоков баланс, докато по-слабите ще го повишат.
Фактори на валутните курсове
Не малко причини влияят върху валутните курсове и всички те са обвързани с търговските отношения между две държави. Не забравяйте, че обменните курсове са непостоянни и показват сравнителна величина от валутите на двете страни. По-нататък са анализирани някои от главните индекси на обменен курс на две страни. Вземете под внимание, че тези обстоятелства не са в определена поредност, което касае и много отношения на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е предмет на допълнително разискване.
- Инфлационни диференциали
Нормално, страната с относително ниски инфлационни нива има по-скъпа валута, тъй като нейната покупателна способност се повишава в за разлика от другите валути. През последната половина на двадесети век, страни с слаба инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада имаха успех да намалят инфлацията си малко по-късно. Държавите с по-голяма инфлация обикновено са очевидци на девалоризация на тяхната валута, съпоставено с валутите на своите бизнес партньори. Това в повечето случаи е съчетано с повишаване на лихвените проценти.
- Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутният фиксинг са неразривно свързани. Посредством промяна на лихвените проценти, централните банки въздействат върху инфлацията и обменните курсове, което пък се отразява на инфлацията и валутните нива. В икономическия свят държавата с по-високите лихви предлага на кредиторите по-висока възвръщаемост в сравнение с другите. Поради това по-големите лихвени проценти притеглят чуждестранни парични средства и са причина за повишаване на валутния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти отслабва, в случай че инфлацията в страната е много по-голяма от тази в другите държави или ако други показатели допринесат за девалвация на валутата.
Съществува и обратната взаимовръзка, т.е. по-малките лихвени проценти биха могли да доведат до понижаване на валутните курсове.
- Липси по моментната сметка.
Настоящата сметка по същество е търговското равновесие на определена държава и неините бизнес партньори. Тя отразява всички постъпления между държавите за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по настоящата сметка означава, че държавата харчи повече на световните пазари, отколкото печели и е необходимо да заеме чуждестранни капитали, за да го неутрализира. По друг начин казано, държавата се нуждае от по-голямо количество чужда валута, отколкото взима от експорта си, а предлага по-голямо количество от валута си, отколкото изисква чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава обменния курс на държавата до момент, в който местните стоки и услуги се превръщат в много евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да генерират продажби за вътрешния пазар.
- Обществен дълг.
Държавите биха се нагърбили с висок дефицит, ако с него осигуряват средства за програми в публичния сектор или за държавно субсидиране. От една страна подобни активности биха подсилили местната икономика, но в същото време тези държави се превръщат във все по-малко съблазнителни за чуждестранните инвеститори. На какво се дължи това? Високият дълг задълбочава инфлацията и обслужването му в условията на завишена инфлация ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.
При най-лошия сценарий, правителството се принуждава да пусне в обръщение (напечата) повече от местната валута, за да погаси част от тежкия дълг. Това действие обаче безусловно води до повишаване на инфлацията. Ако държавата не е в състояние да се справи с дефицита си чрез вътрешни механизми, (прехвърляне на държавни облигации, повишаване на паричното предлагане),то трябва да увеличи предлагането на ценни книжа за продажба на чуждестранни инвеститори, обаче на по-занижени цени. В крайна сметка, високият дълг би могъл да се окаже отблъскващ за чужденците, ако решат че държавата крие рискове заради, неспособност за погасяване на дълговете си. Чуждестранните инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, най-вече ако рискът от непогасяване на задълженията е голям. Поради тази причина, задължението на определена държава (съгласно Moody или Standard & Poor, да речем) е ключов фактор за валутния й курс.
- Възможности на търговия.
Възможностите за търговия изразяват отношението на цените на импорта към тези на износа. Търговските условия са свързани с сегашните разходи и платежния баланс. При положение, че цените на експорта на една държава се повишават с по-бърза скорост, отколкото тези на импорта, то възможностите за търговия стават по-добри. По-добрите възможности за търговия водят до ръст на износа на страната. Това, на свой ред, довежда до нарастване на постъпленията от износ, което осигурява по-сериозното търсене на валутата на тази държава (и до ръст на стойността й). При положение, че цената на износа се повишава с по-бавни темпове, отколкото тази на вноса, местната валута ще стане по-евтина, поради влошените търговски връзки.
- Политическа стабилност и икономически индекси.
Чуждестранните инвеститори несъмнено предпочитат устойчиви страни със силни икономически индекси, в които да вложат капиталите си. Страна, с такива характеристики ще привлече повече инвестиции от други страни, които показват ясно показан политически и финансов риск. Политическите трусове, да речем, могат да провокират липса на доверие във валутата, а също така и до оттегляне на чуждите инвестиции от държавата и прехвърлянето им към по-сигурни икономики.
Обменният курс, в който портфолиото управлява по-съществената част от инвестициите определя истинската му възвръщаемост. Понижаването на валутния курс съвсем ясно намалява покупателната способност от постъпленията и капиталовите печалби от постъпленията. Също така, валутният курс дава отражение на други фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Обменните курсове се регулират от множество взаимно зависими фактори, които често объркват и най-вещите икономисти. Инвеститорите все пак трябва да са наясно, че валутните равнища и фиксингът играят главна роля за възвръщаемостта на капиталовложенията им.