Цената на думите

Когато думите са скъпоструващи- всеки ден, или почти всеки ден, ни се налага да опираме до услугите на чиновници- било то в държавния, било то в частния сектор.
Очебиещи характеристики  за чиновника от държавния сектор, са липсата на желание да бъде полезен и  огромното желание  да му се разкараш от свещеното бюро и да го оставиш да се самосъжалява как се отдал на тази професия и как тези нищожните гражданчета идват да го безпокоят.
За мое огромно съжаление, ми се наложи да посетя сградата на общината. Отидох при въпросната служителка, показах документите и тя ми каза да отида до втория етаж( още едно великолепно качество- винаги трябва да се срещнеш с още един представител от вида)… Тръгвам аз покорно , след хиляди благодарности, стигам да фоайето за втория етаж, където виждам ,че няма как да мина, защото има турникети с пропсуквателен режим. Връщам се при чинивничкта и обяснявам ситуацията. Глупавата аз, получих поглед, неописуем с човешки думи, че това е процедурата, че трябва да си взема карта- пропуск. Аз продължих с глупавите въпроси- От къде? Ццццц, чак и сега съжалявам…. Посочено ми беше ново гише. И тъй като се бе смилила над мен , ми каза, че колежката излиза в обедна почивка, а само тя дава тези                  „ свещени карти”.
И аз работещата  в частния сектор, се върнах в офиса си, изчаках края на обедната и отново се запътих към Общината. Влизайки ми попадна  уведомителна бележка, че само ден преди това, е въведен въпросния пропусквателен режим….. Е , честно ли е сега?! Тоест, ако тази чиновничка, си бе направила труда да каже, качете се на втория етаж, но вече са нужни карти, вземете от колежката от гише ( еди кое си),нямаше да чакам обедната почивка да мине, нямаше да се чувствам като най- глупавото създание на Земята и щях да свърша работа с едно ходене. НО!Госпожата си спести тези обяснения и ми се случи това, което разказах.
Та внимавайте при срещите си  с представители от този вид- струват скъпо и унижават максимално!