Част от основните сделки, които може да сключва една банка е банковият кредит. Този вид услуга е договор, който дава право на заемателя да вземе определена, желана от него парична сума за ясно определена цел и при ясно договорени условия и срок за връщане. Едно от условията при този вид кредит е начисляването на определена лихва. Банков кредит може да се отпусне на всяка една фирма, която кандидатства по условията. Това се прави, защото във всеки един момент от своето съществуване и икономическа дейност, всяка една фирма има нужда от оборотни средства, за да може безпрепятствено да продължи съществуването си. Тъй като по своята организация, фирмата представлява рискова организация, то и финансовите й резултати са променливи, а оттам следва, че тя не винаги е в състояние да си осигури необходимите ресурси. Затова понякога се налага привличането на чужди средства (т.нар. заем или кредит).

• По тази логика кредит като понятие може да се отнася и за домакинствата. В този случай, за да си осигурят определен стандарт на живот, те кандидатстват за банков или друг вид кредит.
• Кредитът може да бъде разглеждан и като категория на обръщението на парите. В този случай се извършва размяна, която се прави срещу определено обещание, че ще се направи плащане на по-късен етап. А това е и неговата най-важна характеристика, която е свързана с определен риск за кредитора. В развитото пазарно стопанство кредитът е особено важно икономическо явление.
• При банковият кредит се сключва договор, който е задължение срещу банката тя да отпусне на кредитополучателя някаква определена сума, която предварително е била одобрена. Договорът притежава следните основни характеристики:

Той е двустранен документ, който обвързва и банката, и кредитополучателят с определени права и задължения. Договорът е консенсуален, което означава, че той проявява действието си по волята на страните най-често от датата, от която е подписан. Възмезден е, което означава, че срещу получената сума, кредитополучателят дължи определена сума на банката. Той е формален или законът изисква за неговото сключване писмена форма, комутативен, като се обявяват ползите за страните още при неговото сключване и е срочен. Т.е. още при сключването му бива уговарян определен срок, в който да се върне предоставената от банката сума.