Как се прави хубаво домашно вино

Не може да се отрече, че производството на домашно вино е традиция и въпрос на чест за голяма част от българите. Да направиш виното, да наточиш директно от бъчвата в буркан и да почерпиш приятели. Нужно ти е само да чуеш няколко хубави думи за виното и да те признаят за майстор винар, за да се почувстваш добре.

Самото правене на виното е истинско изкуство. Естествено, най-важен е материалът – гроздето. Качеството на гроздето се измерва в неговата сладост (захарност). Колкото по-сладко е гроздето, толкова по-добре.

И най-доброто качество грозде обаче може да бъде съсипано ако не се спази следващия фактор в правенето на вино – съда, в който ще бъде използван за направата на виното. Много важна част е подготвянето на съда, като за предпочитане е да бъде дървен (бъчва/буре). Съдът се мие със сода каустик и се изплаква много добре с вода. Също така се опушва със серни ленти, като основната цел е да бъдат унищожени всевъзможните микроорганизми, които са останали по стените му и вероятно ще инфектират новото ни вино.

Целта е да се унищожат всякакви микроорганизми, останали от предишната година по стeните, които могат да инфектират новото вино.

След като сме подготвили и съда, следва да започним пълненето му с реколтата грозде. Препоръчва се премахването на чепките, защото не биха придали никаква стойност на бъдещото вино, освен да му придадат вкус, който „нагарча“.

В миналато (а на някои места и сега) са мачкали гроздето с крака. Сега на помощ идват мелачките. Като смачкаме гроздето и започнем да го прибираме  в съда е добре да не заема повече от 2/3 от обема му. Прави се „претакване“ (не е задължително), за да сме сигурни, че като премерим захарността на течността, то ще е целия съд, а не просто част от течността на дъното на съда. Захарността трябва да е минимум 22 процента, а ако е по-малко се добавя захар, за да го направим 22-25%.

• Най-хубаво вино се прави без никакви оцветители, овкусители и подобни добавки. Слага се серниста киселина (връзка към уеб страницата на производител на серниста киселина Сигма ООД),  за да убие процеса на гниене на гроздовите зърна.
• На следващия ден (или втори ден)  започва бурна ферментация. За активация може да се добаваят изкуствени дрожди, които помагат за по-бързо стартиране на процеса, който превръща сладкото грозде в алкохол. Едновременно с това въздействат и за избистряне на бъдещото вино.
• При ферментацията се отделя въглероден двуокис и топлина. На повърхността се „повдигат“ всички семки, люспи и останали твърди вещества и образуват т.нар. „шапка“, която е хубаво да бъде леко потопена. За целта се затиска с дървени летви.

Ферментацията е бурна и тиха.  Бурната е в началото, когато захарите се превръщат в алкохол. Виното се получава по време на тихата ферментация, която трае около 3 седмици.

След като приключи тихата ферментация се прави претакване, като за целта е нужно да проветрим много добре помещението. Кислород е нужен, за да се проветри помещението и да се отдели въглеродния двуокис.  Виното е като нас – диша и се нуждае от чист въздух.

Това е! Виното е готово! Наздраве и дано стигне до следващата реколта. 🙂