2-1=0

Защо това , което имаме ни прави щастливи, но когато нещо ни липсва , ставаме безкрайно нещастни и се чувстваме недостойни за щастие?
Или как 2+1= 3, но 2-1= 0?
Има ли мерна единица за щастие? Как можем да преценим дали да имаш работа е по- добре/ по- зле / равно , на това да имаш мъж/ жена в живота си?
Кое ни кара да бъдем щастливи и нещастни едновременно? Можем ли да бъдем щастливи във всички аспекти на живота си ? Що за щастие би било това и въобще някой познава ли този рядък вид? И има ли то почва у нас?
Въпросът за щастието е доста екзистенциален ( любима дума ). Колкото хора по света, толкова видове щастие и нещастие!
И сякаш всички хора сме щастливи като по калъп, но всеки е нещастен сам за себе си.
Щастливи ли сме – ходим , виждаме, чуваме , без чужда помощ . Не сме гладни , не сме жадни, имаме какво да облечем и къде да се стоплим…
Тогава кое ни кара всеки път да искаме все повече и все повече ? Непрестанният стремеж към съвършенство, или наистина е вярно, че човешкото око е ненаситно….че колкото повече имаме, толкова повече искаме?!
Къде да сложим границата между – това , което имам , ми е достатъчно и защо той/ тя има повече от мен?
Кое ни кара да искаме все повече и все повече, да ламтим- нима с този обикновен телефон не можеш да се чуеш ? От кога телефонът е и фотоапарат и мини компютър и календар и символ на просперитет? Толкова разглезени ли станахме , че искаме от една вещ да получим, това което бихме получили от други 5 ?
Ние самите можем ли да бъдем толкова мултифункционални ? Или именно нашата мултифункционалност- съпруга/ служителка/ приятелка/ домакиня/ любовница , ни кара да да се обграждаме с такива вещи?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *