Когато думите са скъпоструващи- всеки ден, или почти всеки ден, ни се налага да опираме до услугите на чиновници- било то в държавния, било то в частния сектор.
Очебиещи характеристики  за чиновника от държавния сектор, са липсата на желание да бъде полезен и  огромното желание  да му се разкараш от свещеното бюро и да го оставиш да се самосъжалява как се отдал на тази професия и как тези нищожните гражданчета идват да го безпокоят.
За мое огромно съжаление, ми се наложи да посетя сградата на общината. Отидох при въпросната служителка, показах документите и тя ми каза да отида до втория етаж( още едно великолепно качество- винаги трябва да се срещнеш с още един представител от вида)… Тръгвам аз покорно , след хиляди благодарности, стигам да фоайето за втория етаж, където виждам ,че няма как да мина, защото има турникети с пропсуквателен режим. Връщам се при чинивничкта и обяснявам ситуацията. Глупавата аз, получих поглед, неописуем с човешки думи, че това е процедурата, че трябва да си взема карта- пропуск. Аз продължих с глупавите въпроси- От къде? Ццццц, чак и сега съжалявам…. Посочено ми беше ново гише. И тъй като се бе смилила над мен , ми каза, че колежката излиза в обедна почивка, а само тя дава тези                  „ свещени карти”.
И аз работещата  в частния сектор, се върнах в офиса си, изчаках края на обедната и отново се запътих към Общината. Влизайки ми попадна  уведомителна бележка, че само ден преди това, е въведен въпросния пропусквателен режим….. Е , честно ли е сега?! Тоест, ако тази чиновничка, си бе направила труда да каже, качете се на втория етаж, но вече са нужни карти, вземете от колежката от гише ( еди кое си),нямаше да чакам обедната почивка да мине, нямаше да се чувствам като най- глупавото създание на Земята и щях да свърша работа с едно ходене. НО!Госпожата си спести тези обяснения и ми се случи това, което разказах.
Та внимавайте при срещите си  с представители от този вид- струват скъпо и унижават максимално!

Островите в Гърция. Като цяло се делят на няколко основни групи. Именно шест на брой групи. Започваме първо с Цикладските острови наричани на кратко Циклади. Това е наименованието на островна група , намираща се в раона на Егейско море. Именно сред най-големите и известни сред тях са Санторини. За които е споменато подробно в предходните статии. След това Миконос, Наксос, Парос, Иос, Аморгос, Милос, Кимолос, Андрос, Сирос и Тинос.
Втората класификация принадлежи именно на Додеканезките острови (Додеканези) или наричани още Южните поради. Тяхното местонахождение е интересно, а именно , защото се намират до югоизточния бряг на Турция. Имената на най-известните от тях са именно Татмос, Кос, Родос, Астипалея и Лерос.
Следващата група за класификация е именно на Северноегейските острови, които са известни още като Североизточни Егейски остови. Това са група от острови, които не са групирани на физически аспект. Единственото, което ги обединява е именно общата им административна цел, а точно туристите.
Следващите са Спорадските острови, наречени още Северни Споради. Разположени са на Егейско море.

Йонинските и Сароническите острови са другите две групи, на които се разделят Гръцките острови. Всяка група допълва с красотата си и  спецификата си.

Няма специфика, която те притежават, да не е заинтригувала турист. Част от тях са островите Егина, Порос, Хидра.Остров Крит, е отбелязан в самостоятелна група именно заради големината си и площта си , разположен е именно в най-южната част на нашата съседка. Остров Корфу е известен още като остров Керкира), Закинтос, спада в същата група както и островите Левкада, Кефалония, Итака и Китира заедно с множество по-малки островчета.

Отново ще споменем неприкрития факт, че тези острови, независимо от класификацията си и местонахождението им , се класифицират като едни от най-желаните, масово желаните острови на Европа. Както за млади , така и за стари. Както за авантюристи, така и за семейства, търсещи уют.

За незабележимите хора и още нещо- спомняте ли си лицето на пощальона, който ви носи брошурите и все по- рядко писма( имейлите са по-бързи, все пак), а лицето на жената , която мете тротоара, пред блока/ къщата , в която живеете, а момичето/ момчето , което всяка сутрин Ви прави кафе, а колежката, която винаги е готова да Ви се усмихне, но никога не среща погледа  Ви.

Спомняте си ги,  но смътно, защото сега се помъчихте да си ги спомните, особено колежката/ колегата.

Да , те са от онези незабележими хора, които ежедневно преминават през живота ни, предоставяйки ни дадена услуга или продукт,  но това често го приемаме за даденост- пощальонът е длъжен да ни носи пощата, та нали затова му плащат. Но дали е така?

Едно младо момиче ни носи писмата в офиса и прочитам в  нейния поглед  удовлетвореността, когато я поздравя , или когато благодаря, че е донесла писмата ни.

Когато се срещнем в неформална обстановка и  винаги ме гледа смутено- дали да ме поздрави, или  да ме отмине, когато види учудването в погледа ми , и когато я поздравя смущението , което се трансформира в учудване, че съм я забелязала, че съм отчела нейното присъствие, без да са ми предоставени продукт или услуга.

Днес , стана дори още по- интересно- аз сама ги заговорих и ги помолих за допълнителна услуга- учудването и  изненадата бяха основните емоции, изписани на лицето й. И съм убедена, че ще направят всичко възможно за да ми предоставят тази услуга, за която ги помолих.

Ето и още една история, естествено поучителна- мой познат , който има малък, семеен хотел, винаги поздравявал един човечец, който събирал хартия , за да я издава, но пък и двамата живеят на една улица, вярно единият има хотел, а другият едва свързва двата края. Та моят познат го поздравявал, а не го подминавал. Един ден човечецът донесъл  една доста тежка  указателна табела за хотела, чак от другия край на града, защото я намерил паднала…. А сега се замислете колко от тези, които поздравяваме с охота, биха направили това за нас, само заради едно                „ ЗДРАВЕЙ”?

 Влизайки в сградата, където се намира офиса, в който работя по настоящем, една млада майка с количка  приближаваше, аз се спрях и задържах вратата , за да може да мине- тази моя постъпка предизвика искрена усмивка на лицето на жената и една дума, която често, прекалено често забравяме да използваме- БЛАГОДАРЯ.

Много ли е трудно да произнесем тази дума? Колко ще ни струва? Не много! Заживяхме в свят , в който считаме, че някой е длъжен да направи нещо за нас… а длъжен ли е наистина? Всъщност –отговорът е не.

Вглъбени в собствените си мисли, забързани в изкуственото си ежедневие, даваме път  на агресивното общуване , за сметка на учтивостта и така позабравеното възпитание. Съществува  и другата крайност,ако сме прекалено учтиви, отсрещните решават, че могат  постъпват с нас некоректно, че могата безнаказано да погазват правата ни.

Тогава къде е златната среда? Как да бъдем учтиви, без да се опитват да ни преметнат?

И как в желанието си да не ни преметнат, да не забравим да бъдем учтиви. Стара и странна главоблъсканица.

Наскоро бях в ателието на мой познат, след мен влезе един типичен пример за агресивно поведение, естествено ме пререди, сякаш аз няма кой знае какво да купя, сякаш тя е с предимство….. Оставих я , без да го отбележа, защото общувайки с  такъв тип хора, няма как да не станеш като тях, няма как да не се изцапаш с тяхната кал и с постоянната им неудовлетвореност и ламтеж за повече. Моят познат  ме попита защо съм го позволила и аз нямах отговор, не съм сигурна каква е истинската ми причина-  страх ли ме беше- определено не ме плашата конфронтациите; Причината е, че предпочитам да наблюдвам такъв тип поведение и да го лишвам от това, от което се нуждае най- много- ВНИМАНИЕ и признание , а и най- важната причина- аз наистина не бързах и исках личен разговор с моя познат…..

С  настъпването на есента и намаляването на деня, мрачното и облачно време , усмивките слязоха от лицата на хората. Всеки се сгушва във високо вдигнатата си яка и гледа само пред себе , а понякога дори само в краката си. Дали тази промяна е в синхрон с настъпващите есенни дни? Или на някои хора , постоянно им е есенно в душите?

Реално и двете предположения са валидни , понякога само едното, понякога са в тясна комбинация. Наистина летните дни са изпълнение с много радост, самото слънце те провокира да си в добро настроение….Дългият ден предполага да отидеш на работа , да се прибереш, да си хвърлиш един душ и да излезеш с приятели, забравяйки за неприятностите/ трудностите  в работата. А по- кратките есенни дни , понякога и доста хладни, те карат да вървиш с бързи крачки към дома си, да хапнеш и да вземеш дистанционното в ръка и да заживееш  живота, който ти предлагат телевизионните предавания.

Вторият варинат- хората , на които постоянно им е криво и обвиняват всички и всичко, но никога не се сещат да потърсят причината в тях самите. Това са от онези смръщени хорица, които считат, че някой друг  им е виновен и отказват да поемат отговорност за живота, който водят, за решенията, които взимат и за последствията , които прозитичат от липсата на решения, оставяйки нещата да се случат от само себе си, пак е вид избор- изборът да обвиняваш другите и да си перманентно намръщен.

Определено усмивката е важен аксесоар, който, следва да озарява лицето ни,но тя не бива да се бърка с палячовщината.

Замислете се, отивайки на работа на колко хора се усмихнете и на колко хора изпуснахте? Колко хора проследихте  с нескрита насмешка и колко с добре прикрита завист? Заслужава ли си ? НЕ!Не забравяйте, че каквото посеете, то това ще пожънете.