Камери за видеонаблюдение – Моята Поука – разказ

Камери за видеонаблюдение - Статии.com

Камери за видеонаблюдение – Моята Поука – разказ

Сега имах много време за размисъл и относително спокойствие, но ако можех да върна времето назад бих ги заменил за свобода и семейство. Бях безработен в продължение на няколко години и колкото и да се опитвах, нещата с намиране на работа и то за повече от месец не се получаваха. Жената ме гледаше все по-недоволно вкъщи, а децата винаги искаха нещо, но макар и дребно, аз нямах пари да им го купя. Ходех навъсен и рошав, но моите моменти на депресия не подобряваха нещата и не променяха факта, че със заплатата на жената я карахме трудно. Трябваше да се взема в ръце и да измисля нещо, все пак бях мъж и глава на семейството.

Работата е там, че взех възможно най-лошото решение. Дали от твърде много свободно време и гледане на екшъни, но сметнах, че и аз мога да обера банка, така като по филмите – маскиран и с мотор. Подготвих своя план старателно и въоръжен с най-правдоподобния пистолет на децата яхнах мотора към клон на близката банка. Нахълтах вътре и се развиках, че това е обир и трябва да сложат всички налични пари в раницата, ако им е мил живота. Една касиерка взе да слага банкнотите припряно и няколко минути по-късно вече излизах с моята плячка. Даже охраната не ме спря.На тръгване от банката, незнайно защо се загледах в камерите за видеонаблюдение. Знаех, че ме снимат, но бях с маска, а и какъв мъж съм да се отказвам точно сега, толкова близо до успеха. Запалих мотора и отпраших, скоро полицаите ме подгониха, бяха направили засада, но не успяха да ме хванат и аз се скрих. Като се прибрах направих опит да не се издавам с нищо и се заключих в една от стаите да преброя парите. 9763 лева, намръщих се, тази сума нямаше да ми оправи живота или поне не за дълго време. Полицаите така и ме намери, замислен и броящ онези малко под 10 хиляди лева с които я докарах до…затвора. Бяха видели номера на мотора на охранителните камери и им отне около час и половина да ме намерят. Сега лежах на леглото в килията и имах много време за размисъл, щях да изляза по-рано за добро поведение, но все пак не си заслужаваше. Децата се срамуваха от мен, жената искаше развод още преди да изляза на свобода.

Сега чак си давах сметка за нещата, които бях направил. Осъзнавах, че винаги камери за видеонаблюдение ще ми напомнят как отчаянието те води до лоши решения и провал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *