Списък за предоставено работно облекло

Когато в дадена сфера е необходимо да се работи при риск, с вещества, опасни за здравето и др., работодателят осигурява на своите служители работно облекло и нужните допълнителни предпазни средства. Това се регламентира чрез Чл. 17. (1) от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите.

Според изискванията на Наредбата, работодателят е длъжен да направи списък на полагащите се работното облекло и личните предпазни средства, който списък да съдържа някои основни точки, като:

1. работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства и работно облекло;
2. вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство;
3. конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства;
4. срока за износване на личните предпазни средства.

За да се направи необходимият списък, ще трябва да се спазят някои основни указания:

1. Работни места, професии и видове работа, за които се използват лични предпазни средства. Когато от позицията на работодателя ви се налага да направите списък за работно облекло и предпазни средства за своите подчинени, първото на което трябва да се спрете е да определите полагащите се средства за безопасност по длъжности. Т.е. за коя длъжност какво работно облекло и допълните средства за безопасност и защита се полагат. Възможно е в една графа да поставите няколко длъжности, ако им се полагат едни и същи работно облекло и ЛПС.
2. Вид, наименование и точна идентификация на всяко лично предпазно средство. Много често се случва в даден списък да бъдат пропуснати такива важни неща, като точна идентификация на даденото предпазно средство. Или с други думи това е каталожният номер на дадено работно облекло, предпазното средство и допълнителните аксесоари.
3. Конкретни опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства. Трябва да впишете точните и конкретни причини, поради които искате да предоставите определените предпазни средства и работно облекло на своите служители – за работно облекло – „преохлаждане“, за обувки – „пробождане“, за каска – „удар от падащи предмети, падане от височина“ и пр.
4. Срок за износване на личните предпазни средства. Срокът на износване на работно облекло и др. се определя от работодателя, като се прави предварително оценка на риска.

Би било добре в списъка за работно облекло да бъде включена и отделна графа „начин на ползване„.

В днешно време, съществуват множество изкуствени камъни, които могат да се продават като естествени диаманти.

Най-често това са цирконий, синтетичните рутик, шпинел, топаз, мусанит и т.н. За това и предпазливостта при такава отговорна задача като изборът на диамант не би била излишна. В настоящата статия ще разгледаме основните признаци, по които един изкуствен камък се отличава от естествения.

Преди всичко трябва да се знае, че фалшивите диаманти са изкуствени камъни, което означава, че при тях отсъстват природните образувания, които нормално се срещат в скъпоценните камъни с естествен произход. Ако с помощта на лупа с 10 кратно увеличение човек не успее да забележи нито едно включение или недостатък, това е съвсем основателен повод да се породят съмнения в автентичността им.

Обърнете внимание на шлифоването. На диамантите обикновено се дава такава форма, че при фронтално осветяване всички лъчи да се отразяват от задните стени. За това и когато истински диамант, шлифован по всички правила, се поднесе с короната си към източник на светлина то всички отражения на светлината се съсредоточават в една ярка точка.  Съществува и странната легенда за това, че в чиста вода диамантите са практически невидими. В действителност нещата са различни, във вода диамантът започва да блести. Фалшификатът в такива условия потъмнява и ще бъде съвсем неразличим.

Грубо направените фалшификати могат да се изобличат като се потъркат върху шкурка. Да се повреди по този начин диамант е невъзможно, но върху ментето ще се появят ясно видими резки. Природните диаманти могат да бъдат потопени в солна киселина без каквито и да е последствия, а фалшификатите при такава проверка дори и да не се разтворят задължително потъмняват.

За проверка на автентичността се използват различни уреди мерещи електропроводимостта и можещи да разпознаят повечето ментета, освен мусанита.

За да се разпознае мусанита е необходимо да се направят и допълнителни манипулации. При поставяне над пламък мусанита позеленява, докато естествения диамант не променя цвета си. Съществуват и тестове с течности с плътност по-голяма от тази на мусанита, при които той остава на повърхността, а истинския диамант поставен н нея би потънал. Накрая трябва да се обърне внимание на метода на закрепване  – мусанитът обикновено се закрепва за метала по начин пречещ на повърхностното разпознаване в оптическите свойства характерни за диаманта.

Въпреки тези съвети обаче по-добре и в пъти по-надеждно би било преди покупката на диаманти да се допитате до сертифициран оценител гемолог. Във всеки случай това би излязло на клиента много по-евтино отколкото покупката на некачествен камък или фалшификат.