Най- големите постижения на 2012 година ще останат в историята . Марсоходът кюриосити е изобретен в тази така легендарна година. Това е безспорен успех на НАСА . След пътешествие от 9 месеца е започнало на 26 ноември 2011 година на шести август , което каза на Червената планета. Цената общо на цялата мисия е на стойност два цяло и пет милиарда долара.
„Кюриосити“ е класифициран като най-големият американски роувър, с размери на малък компактен автомобил. Теглото му е 900 килограма. Той самият участва в мисията „Масианска научна лаборатория“ , имаща за цел да определи дали Червената планета е била в миналото подходяща за живот.
Имала ли е условия за живот.
Друг интересен за коментиране е фактът, че Учени в САЩ от националния комплекс за Лазерни,термоядрени реакциики, ренерира най-мощният лазерен импулс в историята на човечеството, а именно
,че с негова помощ ще бъде разрешен въпроса с недостига на електрическа енергия на земята.
Интересно, любопитно и ново е ,че учените от Финландия за първи път в света чуха и записаха „гласа“ на северното сияние каквото и да означава това.

Екзоскелет е интересно наименование на произведение на италианските специалисти . Те са сътворили доста полезно и практично изобретение. Става въпрос за бионична ръка.
Какво представлява бионичната ръка? Тя е командвана от мозъка и от самия екоскелет, който позволява на човек да вовдигне сам стена, затрупала го по време на заетесението.
Още интересни изобретения бяха създадени, а именно домати, прекъсващи стареенето или поне забавящи го до максимално отлагане, възможно за човешкото същество . Холандците от своя срана разработват така наречената умна храна., която да сигнализира кога да спрем да се храним, за на не преядем и кога сме получили необходимото количество храна за организма ни , за да съществуваме. По този начин се помага наимоверно на хората с проблеми при отслабването. Масовото затлъстяване е на път да стане отживелица

Старите хора казват, че на лъжата краката са къси….
И наистин акато си спомним за детските приказки, които са ни разказвани стотици пъти, филмите, които гледаме, истината винаги става ясна, след много перипетии, разбира се; Доброто побежадва Злото ; Влюбените винаги намират начин да бъдат заедно, въпреки всичко и всички и разбира се живеят честити чак до старини.
Но така ли се случва и в реалния живот- колко повече се замислям, толкова повече разлики откривам между реалността и светът от приказките.
По- скоро истината все по- трудно си пробива път  между малките, ежедневни лъжи и по- големите, умишлените….
Любовта все по- трудно успява да остане чиста и да устои на изкушенията, които я дебнат всеки ден , на късите поли, на бързите коли, на дълбоките деколтета, на оформените тела. Мда все по- трудно е …..
Все повече статии в списанията, интернет страниците, ни учат как да лъжем, без да ни хванат, или как да разпознаем лъжата, забравяйки, че  най- добрият вариант е да не се лъжем, особено , когато се касае за взаимоотношенията между двама души, за които се предполага, че се обичат.
Все повече детски филмчета показват как трябва да си груб, агресивен, за да бъдеш популярен и харесван.
Заобикалящият ни свят ни напомня постоянно, че на тези, които лъжат все им се разминава.
Погледнете  политическата обстановка в страната и няма  нужда да се обясняваме повече.
Ето и един повече от нагледен пример за лъжата, взет от българското народно творчество. Всеки е чувал приказката за лъжливото овчарче- как първите няколко пъти останалите овчари , му се притичвали на помощ, чувайки виковете му , че вълк е нападнал стадото, и така до момента, когато наистина вълкът нападнал овцете – удудшил ги, но никой не се притекъл на помощ.
Жалко е, че все повече се превръщаме в лъжливи овчарчета, забравяйки , че лъжите не водят до нищо добро!

Въпрос на избор…
Всеки ден, всеки час, всяка секунда правим избори- някои малки, други по- големи, трети  определят живота ни занапред…
Осъзнаваме ли тежестта на избора си ? Избор ли е да направиш нещо , а да не напрвиш?!
Определено!
И един по- важен въпрос – кое не си избираме сами , а други ни го налагат ? А те налагат ли ни своите избори и ние се съгласяваме с тях? Или се борим за собственото си право на избор? Ами всъщност изборът е наш и само наш, никой не може да ни направи това, което ние самите можем да си направим.
Освен въпросът за избора на дневен ред е у друг въпрос- правейки своя избор, готови ли сме да понесем отговорността, която произтича от нашия избор? Отговор- все по- рядко! За съжаление.
Все по – рядко отказваме или избягваме отговорността , която произтича от изборите ни, а все по- често налагаме нашите възгледи и избори на околните, с ясното съзнание, че те ще понесат всички позитиви и негативи от нашите избори, наложени им.
Въпросът за отговорността е основополагащ и определящ по- нататъшното  ни  развитие като пълноценни личности.
Умеем ли да правим избори с ясното сънание за произтичащите отговорности? А осъзнаваме ли , че нашият избор ще засегне и хората около нас ?
Ако изберем да  се преместим в друг град , следвайки мечтата си за реализация, това наше решение ще засегне, ще се отрази и на най- близките ни- роднини, приятели, семейство, на нас самите също, защото ще променим обичайната си среда.
А не  сме ли най- безотговорни към най- важните избори в живота си ?
Избираме да заживеем с даден мъж? А ще даде ли той най- доброто от себе си във всякакъв аспект на бъдещите ни деца?
Избираме да последваме любовта си и да заживеем с любимия  си/ любимата си в по- малък град – не обричаме ли по- този начин живота на детето ни?
Няма еднозначен отговор. Изборът е наш. Отговорността- също.

В живота на всеки един от нас, се случва да бъде обиден , наранен от хората, които се намират в обкръжението му, от хората, на които вярва, от хората, които счита за свои приятели .
Можем ли да се изправим след това и да продължим? Можем ли да запазим отношенията си с този човек, респективно с тези хора ? Или нанесеното зло не може да бъде пренебрегнато и най вече забавно. Можем ли да продължим ? Можем ли да забравим , а да простим?
Всеки ще отговори индивидуално, няма всеобщо решение, няма рецепта… Зависи от обидата , зависи от момента, но най-много зависи от човека, който ни нанася тази обида .
Четейки тези редове, през мислите ми минават случки важни и не толкова и се питам- успях ли?
Успях ли да забравя, а да простя? Продължихме ли на чисто ? Или обидата раздели това, което е градено с много усилия, компромиси , саможертви. И да и не.
Хрумва ми една поучителна случка , която ще даде отговор на въпросите.
Един баща имал много избухлив син и решил , че трябва да му помогне да преодолее тази своя избухливост.
Дал му една дъска и му казал, че всеки път, когато усети, че нервира, вместо да се кара , да крещи, да има желание да удари, да забива един пирон в дъската. Първият ден синът забил 100 пирона, на следващия 92, на по- следващия 80 и с всеки изминал ден все по- малко и по- малко пирони. Горд със себе си, синът се похвалил, че днес е забил само 1 пирон.
Гордият баща похвалил сина си и му казал, че от днес вместо да забива пирон, трябва да изважда. Ден след ден , всички пирони били премахнати  от дъската.
Синът бил на върха на щастието си , показал дъската , а бащата поклатил глава и му казал, че пироните са махнати, но следите от тях остава…..
Така че много добре трябва да помислим преди да кажем или направим нещо!

Популярни цитати на Оскар Уайлд.
В един от тях той набляга на факта, че всеки може да е съпричастен с проблемите на приятелите ни, но е необходимо много фина душа, за да бъдеш съпричастен и към успехите му.
Той твърди, че не е страшно това, че в живота си хората грешат, страшното е ,че повтарят многократно грешките си.
Негово остава и твърдението, че за да се оттървеш от изкушението, необходимо е да му се отдадеш!
Да обичаш , според Оскар Уайлд , означава да надминеш себе си, съществото си.
Мъдро твърди, че никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане!
Хубавото е,че твърди за жените: трябва да бъдат обичани, не разбирани. В продължение твърди,че когато един мъж е обичал една жена е готов да стори всичко за нея, но никога да я обикне отново.
Всички ние сме в калта, според Оскар, но някои от нас са с поглед към Звездите! И нещата , които си струват да бъдат научени, не могат да бъдат преподадени Твирди Уайлд!
Според Ричард Бах, лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи! Най-лошото е да не ни се случи нищо! Интересна мисъл на горе споменатата личност е следната: Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно , излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза,че безусловната любов е същото като безразличие! Но разбира се това е мисъл на Ричард Бах, която сама по себе си има истинност. Според още едно негово твърдение мерилото за невежеството или степента на невежеството на всеки  един от нас е именно когато вярваш в неправдата и трагедията. Онова, знаете, което за гъсеницата е краят на света, за учителят е пеперуда!
„Никоага не те спохожда желание, без да те споходи силата , с която да го осъществиш.Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.“