За едно незабравимо лято…..
Лятото- сезонът на мечтите, на слънчевите дни и прекарсните нощи , на безкрайното забавление и радостта , обзела всички …
Усмивките са повече, дрехите по- малко, усещането , че си на вълната.
Когато Б. Получи предложение за работа на морето , идеята и допадна, но дори и не предполагаше колко забавно ще бъде- как да отидеш да работиш на морето, означава толкова много неща……..наистина много.
Работата в магазина беше приятна и ненатоварваща,впечатляващо беше работното време от 10- до 23 часа, но на смени с нейната колежка.
Сутрин- плаж, после работа, а вечер, вечер оживяваха най- забавните сцени, които сме гледали по филмите.
Коктейли със странни имена и невероятни вкусове…..
Симпатични бармани,които палят страстите само с поглед………
И музика- най- готините хитове, си остават летните, тези които напомнят на летния флирт, на новото приятелство, на  невероятната дискотека и незабравимите вечери.
Животът на морето е сякаш уникално различен, стресът и неприятните емоции , са далеч далч в столицата, наемите, сметките просто не съществуват, значение има само настоящия момент, който е гарниран с много смях и веселие.
Денят сякаш не 24 часа, а е безкраен празник, само , дето понякога самата топлина  изнервя…., но не така както в София в маршрутката, натъпкан като франзела и без грам въздух ….
Лятото си остава най- прекрасното време през годината,няма училище, няма сметки за парно, животът си тече по свой си начин, само програмата по телевизия та малко куца, но нали и те са хора и те имат нужда от отпуска  , за да се порадват на лятото .
Басейните са пълни с хора, тенът е бронзов, е има и някои смущаващи гледки, но нека да ги забравим.
Заведенията са пълни,напитките студени, коктейлите – невероятни, музиката е прекрасна.
Жалко , че е само 3 месеца , но с тези температурни аномалии , нищо не се знае…..

Невероятните истории от целия свят……………
Спомняте ли си  с каква неохота ставахте сутрин за училище? А как се криехте на последния чин, с надежда , че сте невидим, когато сте пред изпитване?
А недоволството, когато получехте списъка с книги за през лятото, питайки се дали е честно да се случва точно на Вас, точно това………….
А изобретателността Ви, когато нямахте подготвено домашно, то тази баба колко пъти почина, а и този заъб колко ли пъти не го вадеха……
А сега си представете една по- различна картина- когато ходенето на училище не е досадно задължение, а мечта и надежда, че нещо ще се промени, че животът ще бъде по- добър……….
В забравено от Бога кътче от света, едно  единадест годишно миче, всяка сутрин става в четири сутринта, да правилно прочетохте, слага в един тежък глинен съд един  комплект чисти дрехи + учебниците  и тръгва на училище, ходи два коилометра пеша- там няма таксита, няма училищни автобуси, наистина няма! И стига до една река, която трябва да бъде преплувана , за да походи още 2 километра пеша и да стигне до училището. И през цялото време трябва да внимава да не се измокри глинения съд с дрехите и учебниците.
След учебните занятия, пътят към дома е същият. Прибирайки се вкъщи , трябва да помогне на родителите си за животните, които отглеждат,за да се изхранват, след това да почисти и изпере, но не на пералня и най-  накрая  да седне да научи уроците си. И това всеки Божи  ден, за да има шанс за по- добър живот.
Четейки тази история,която е съвсем истинска, замислихте ли се колко благодарни трябва да бъдем и да ценим това, което имаме , а считаме за даденост и сякаш някой ни е длъжен за нещо?
Ами наистина е редно да се замислите и да оцените всичко, което Ви заобикаля……..

Експериминтът…
В САЩ, млада и напориста учителка, подтикната от скорошните събития- убийството Мартин Лутер Кинг – младши, решава че е време да предаде най- важният урок на учениците си- урокът по дискриминация.
В какво се състои експериментът :
Ден първи:
Всички синеоки деца са по- умни, имат повече права ( да играят в междучасието, първи да се нахранят; междучасието  им да бъде 10 минути и така нататък);
Децата с кафяви очи, са тези, които са по- глупваи, нямат правата описани по- горе, т.е биват разглеждани като хора – втора ръка.
В добавка учениците с кафяви очи, получават якички, с които да се отличават от учениците със сини очи;
Ден втори:
Време е за смяна на ролите- учениците  с кафяви очи, получават привлегиите, които предния ден , бяха дадени на децата със сини очи.
Наблюдавани резултати- те са плачевни- децата, които са облагодетелствани за съответния ден, са доста по- агресивни, в сравнение с останалите. На лице е следната ситуация:
Едно дете със сини очи, проявява неочаквана агресивност към дете с кафяви очи само заради това, че е с кафяви очи, в тази ситуация говорим за деца, които са съученици  и се разбират доста добре в клас, прители са, но при наличието на външни , разделяши ги белези- цват на очите+ якичките, променят тотално поведението си един към друг и то ескалира в агресия.
След приключване на експеримента, учителката им обяснява с какво са се сблъскали през изиминалите два дни- още един интересен факт- когато накрая на съответния ден, учителакта ги пита как са- положителните отговори идват от доминантните деца, а негативния- съответно от останалата част от класа.
С този съвсем простичък експеримент, учителката успява нагледно да предстви поведението на
Хората, които са дискриминирани и на тези, кото дискриминират. Така учениците успяват да пренесат примера в реалния живот и да осъзнаят тяхното поведение спрямо негрите и индианците.

За дискриминацията и още нещо…..
Бели, жълти, черни, червени……
Сини, кафяви, зелени, сиви, пъстри…………….
Високи, ниски………….
Слаби, дебели………………..
Красиви, грозни………….
Умни, глупави………….
С образование, без образование………………..
Богати, бедни………………
Дискриминарани и дискриминиращи……………….
Ежедневно се сблъскваме с много ситуации, взимаме решения, променяме си мненията, възгледите- с една дума- взаимодействаме си с всички около нас. Всяко наше действие детерминира нашето поведение и цялостният ни характер.
Погледнахме с пренебрежение ниската жена, защоте сме високи, вътрешно се присмяхме на плешивия мъж, защото самите ние имаме буйна коса…….. И ….. извърнахме очи, когато видяхме по- красив, по- добре облечен, по- богат……..просто по……………………………….
Всеки ден с лекота дискриминираме и получаваме в замяна обратно пропорционална ситуация, в която ние сме дискриминираните. И така е ден след ден….
Не се поучаваме от грешките си, напротив след като самите ние сме били дискриминирани, след това още по- яростно дискриминираме  и този процес  е всеобщ и засяга всички ни.
Ами ако утре се събудим с чисто съзнание, което не етикетира, а действа по съвест, което помни не само злото, но и доброто, ще ни бъде дяволски трудно, защото ще се почувстваме двойно по- дискриминирани и така сякаш мисията ни е невъзможна и ще се завърнем „ бясно нна ринга” , готови за нови дискриминации- както човек на диета , който след дълго гладуване, поглъща всичко,което му попадне.
Естественият въпрос- Докога?
Отговорът е мълчанието и гузно прехапаните устни , със скрито обещание, че ще се променим, но от утре, но това утре никога не идва………….не идва, защото самиет ние не  му позволяваме да дойде.
Страшното е, че всичко  подсъзнателно ни провокира да дискриминираме- рекламите, филмите, предаванията, заобикалящата ни действителност……..затова решаваме,че те „ тези са свикнали да бъдат дискриминирани” , така че една дискриминация повече няма да навреди.. и продължаваме постарому- по- добре да дискриминираш, отколкото теб да дискриминират, съвременното на – изяж, за да не бъдеш изяден.