Перманентен грим. Значение, начин на прилагане, подробности по нанасянето. Перманентният грим е козметична процедура с наченки на татуиране. Подчертаваме това, защото перманентният грим се води тип козметична татуировка. Нанася се по повърхността на кожата и прониква в нея. Оцветяващите пигменти са съставени предимно от оцветяващи пигменти, тествани предварително за токсичност и алергия. Този тип процедури се извършват с цел подчертаване на естествените женски черти на лицето, вежди, устни.

Перманентният грим помага подсилване и подчертаване на излъчването, което идва от малките детайли по лицето на всяка жена. В зависомост от формата нюансите и малките незабележими детайли. Тези очертания за перманентния грим се запазват  до няколко години и при по-възрастните дами, на които кожата с годините е започнала да губи естествената си пигментация , перманентният грим се оказва най-верният им приятел  за неподдатлива на времето външност. Факт е , че естественото излющване на кожата се получава при кроцесът „фагоцитоза“ ( действаща система за автозащита на кожата от чуждите тела от организма, каквито всъщност се явяват и пигментите). Всичко това предизвиква засилено отслабване на цвета на кожата за периода от 3 до 5 години. Светлите цветове, ще се задържат за по-кратък период от тъмните. След процедурата по поставяне на перманентния грим веднага резултата ще е видим, но постепенно ще избледнее за около една седмица, когато ще придобие и желания ефект, да стои като естествен. Около петдесет процента от имплантирания пигмен бива абсорбиран от организма, а излишъка се отхвърля от кожата.
По време на сеанс се използва локален анестетик, който обезболява процедурата на третирания участък.
Още на другия ден можете спокойно да нанесете грим.

Гримът е неизменна част от женското ежедневие. Още в ранни времена жените и мъжете дори в племената са се маскирали като са използвали подръчни материали за да си гримират лицата. Целта е да се подчертаят женските черти и индивидуалността на отделната личност. Дългите мигли, големите очи, румените скули, червените устни, дългите коси. Всички тези малки на пръв поглед и незначителни неща правят жената да изглежда по-красива.

Национален парк „Пирин“. Националният парк „Пирин“ е третият по големина от трите национални парка на територията на Република България. Историята за произхода на наименованието и е именно от временно на славяните. Когато те се заселили по тези земи са окачествили планината като божествена даденост. Божествена даденост от техния Бог (за онова време, тъй като те са били политеистичен народ и са вярвали в повече от един Бог) Перун. Това е и причината пещерата да се казва Пирин. Окачествена от славяните като красива, божествена. Управлението на този парк е задължение на Министерството на околната среда и водите. За разлика от другите два Национални Парка в България като „Рила“ и Централен Балкан“, които биват поддържани от Директива на Националните паркове.
На територията на Пирин планина и по-конкретно на природния парк Пирин се намират два природни резервата а именно резервата – Баюви дупки – Джинджирица, който е попаднал в класификацията на един от най-старите резервати на територията на Република България , и резервата Юлен. Първият горепосочен резерват е част от Биосферните Резервати по програмата “ Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Именно през 1983 година този резерват е обявен от една от най-значимите територии от световно значение , които се намират в Европа.

Историческото наследство на Пирин е именно неголяма част от Македония, която пази следите на много древни и величествени култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Може би и това е една от причините хората, да пазят толкова усилено своето архитектурно , изобразително и фолклорно богатство. Голяма част от уникалността и неповторимостта на вече курортният град в България, предимно през зимния сезон, Банско, се дължи и на „Успение Богородично“ и “ Света Троица“ , както и част от това заемат и къщите музеи на самият Неофит Рилски и Никола Вапцаров.

Национален Парк „Рила“ е основна част от Българското историческо, културно и природно наследство, съчетала в себе си , красотата на природата и значимостта на Културата.

Централен Балкан втора част. Втора част на първата ни публикация за Национален парк Централен Балкан е изключително необходима, именно поради важността на Българите да познават дори бегло голямото богатство, което имаме. Не само като природа, но и като национална принадлежност.
Продължаваме втората си статия с информация за бозайниците , обитаващи, живеещи в Националния парк Централен Балкан. А именно голяма част от бозайниците. Осемнадесет вида прилепи обитават парка , в съчетание със седемнадесет вида дремни в добавка от шестнадесет вида едри бозайници. Всичките 18 вида прилепи са обявени като защитени в цяла Европа, а 8 от 18 , дори и в световен мащаб. В нашият Балкан се намира точно най-голямата в Цяла Европа  популация от кафява мечка, която обитава предимно защитените територии. Широко разпространени по цялата част на парка са именно копитните бозайници.  Част от тях са елените, сърните и дивите кози, включени в Червената книга на България. Видрата. Видрата я споменаваме именно поради огромния интерес към нея. Тя е включена в Червения списък на световнозастрашениете видове, по отношение на този вид същество, трябва да се отбележи,че в Парка се намира най-чистата и популация не само в България, но и на целия Балкански полуостров. За съжалени отбелязваме, че златката е значително намаляла а това е по вина на човеците.
Туризмът в Националния парк е най-добре развит именно заради богатството, което съхранява Централният Балкан. Пешеходен туризъм е видът, който е развит в Парка. Поради тази причина са създанеди многобройни еко пътечки за по-голяма възможност на посетителите да разгледат повече кътчета на парка . Те са 470 километра общо. Условията за зимен и летен туризъм са добри именно защото Парковата Дирекция се грижи да има такива. В последните години е отделено внимание на маркировката по пътечките, за улеснение на посещаващите туристи. Създадени са многобройни кътчета за отдих между преходите, в това число заслони, съоръжения, както и интерпретативни програми. Съществуват и маршрути за конен и велосипеден туризъм, специално съобразени с ненарушаването на естествената среда в Парка.

Централен Балкан. Централен Балкан е един от националните паркове в Република България. Те са три на брой. Нах-големият от тях е разбира се национален парк Рила. Вторият по големина е именно Централен Балкан. Най- ниската му точка е в близост до самото градче Карлово, Най-високата е очертана до Връх Ботев, а цялостното му разположение варира между 500 и  2376 метра . Като взимаме предвид , че най-високият връх е именно Стара планина. На Национален парк Централен балкан са разположени и девет на брой резервата. Наименованията им са следните: „Боатин“ , „Царичина“ , „Козя стена“ , „Стенето“ , “ Соколна“ , „Пеещи скали“ , “ Северен Джендем“ , “ Джендема“ , “ Стара река“ . Всички те взети заедно заемат, изпълват територията или се разполагат на територията от 20 000 хектара.
На местонахождението на Националния парк Централен Балкан са разположени или виреят многобройни лечебни растения. Всяко от които има своята лечебна сила, качество, да помага при болести или засилване на имунната система на хората.  Именно 170 вида от тях съществуват на територията на Националния парк.  Това е много значителен брой, който всъщност представлява и основна част от абсолютно всички лечебни сами по себе си растения , намиращи се , в България.  Всички те играят своята роля в кръговрата на природата, но има и доста специфични. На брой с точност можем да отчетем като факт, че именно двадесет и два от всички 170 са включени в „Червената книга на България“ . По същото отчитане като факт ще потвърдим , че шестнадесет от тях са под специфичен режим на стопанисване и ползване.

Някои видове гъби също са с местонахождение именно Национален парк Централен Балкан.На това място са открити именно 250 Видове гъби, което представлява в проценти точно дванадесет от всички съществуващи видове гъби на територията на България. Човека се интересува пряко от ядливите видове гъби, и разбираемо. Като значимост за човека , най- разпространените са именно манатарките, печурките, пачият крак, пърхутките.
Разрешено е тяхното събиране именно заради естественият подбор. Важно е да знае,че преди да стане разрешено се изисква всеки, възнамеряващ да си събере гъби да получи писмен разрешителен документ от самата Дирекция на Парка.

Национален парк „Рила“. Национален  парк „Рила“ се намира на територията на България. Той е най-големият от трите Национални парка, намиращи се на територията на България. Датата на обявяване на територията за национален парк е именно двадесет и четвърти февруари 1992 година. Площта на парка е с територия именно 80 000 хектара, намиращи се в централните и най-високите части на планина Рила. Целта на създаването на самият парк отново е с цел опазване. Опазване на екологичните системи както и на някои отделни исторически културни обекти , имащи национална важност. Интересен факт е , че именно от територията на горепосочения национален парк „Рила“ извира една от най-пълноводните и най-дългите реки на Балканския полуостров а именно Марица. Освен това на територията на парка са разположени приблизително около сто и двадесет естествени езера , с ледников произход , на височина именно между 800 и 2925 метра надморска височина.
Освен тези природни дадености, намиращи се на територията на Национален парк „Рила“  също така основна роля игра е фактът , че именно връх Мусала, най-високият връх на Балканите.
Други интересни факти и доказателства за богатството на българската Рила планина е именно, че на територията на този парк се намират точно четири резервата а именно: резерват – Парангалица, Централен Рилски резерват, Скакавица, Ибър. Национален парк Рила в Европа, е един от най-големите защитени територии. Двата резервата „Парангалица“ и „Маричини езера“ участват по програмата на ЮНЕСКО а именно „Човек и биосфера“.

Климатът играе значителна роля за природните паркове като цяло. Значителна е меко казано- основна роля, а именно причината за това е , че целта обозначената територия като Национален парк е , тя да бъде защитена от човешките влияния и замурсяване. Тоест тя остава непокътната, защитена . Единственото значение върху нея започва да оказва климатът, като среда на живот както на растителния , така и на животинския свят.  Ето заради това е толкова важен климатът. Той е неконтролируем от човешката ръка. Местонахождението на парка е изцяло на планинска климатична област. Самият парк „Рила“ се намира именно между средиземноморски и преходно-континентален климатичен пояс. Най-ниските температури, достигали за тази местност са измервани , точно на най-високата точка на парка  на връх Мусала. Най – ниската температура е достигала до  минус тридесет и един цяло и две,  градуса по целзии. А най- високата температура на връх Мусала е била осемнадесет цяло и седем градуса по целзии.

Национален парк. Национален парк означава като термин защитена територия. Те е е обявена обикновено от самото правителство на страната , както и стопанисването , поддържането му. Целта тази конкретно определена територия да бъде обявена за национален парк, означавана, че за нея ще се положат нужните грижи , за да може тази територия така обозначена, да запази естествения си вид , като бъде предпазена от повечето въздействия на човешкото развитие както и от замърсяване, именно защото е ценна като природна даденост както или рядкост. Поради тази причина и цел на националните паркове , са се създали определени правила за спазване както и начин на поведение на посещаващите ги туристи. Местност, класифицирана като национален парк автоматично попада и във втората категория на защитените територии според Международния съюз  имащ за цел защита на природата.  Най- големият парк обозначен като Национален парк, имащ характеристиката на защитена територия е именно паркът, намиращ се в Гренландия на име “ Североизточният гренландски национален парк“.  Регистрацията му като такъв се осъществява през 1974 година и обхваща площ от 972 000 квадратни километра, което действително е близо четиридесет и пет процента от територията на самия остров Гренландия.

На българските територии националните паркове са общо три на брой и те са Рила, Централен Балкан и Пирин.  В Македония наличните централни паркове сами по себе си заемат 205 235 хектара площ или близо около осем цяло нула седем процента от цялата територия на страната , а броят им като чели не е толкова голям. Те са три на брой, нос голяма площ. Наименованията им са Маврово, Галичица и Пелистер.
В Съединените Американски Щати са обозначени като национални паркове именно шестдесет и един на брой . В местността на Танзания броят на националните паркове е именно шестнадесет.
Заключението е , че всяка една отделна държава, уважаваща своята природа и красотата на местността , в която се намира , е задължена чисто на морален принцип да се погрижи за по-редките си територии , като ги защити, опази или в най-добрият вариант доразвива.
Това е и целта на Националните паркове. Да запазим природата си екологично чиста, за да можем да запазим нас самите. Ние сме един общ организъм , свързан помежду си. Задължени сме да пазим природата си с удоволствие.