Част от основните сделки, които може да сключва една банка е банковият кредит. Този вид услуга е договор, който дава право на заемателя да вземе определена, желана от него парична сума за ясно определена цел и при ясно договорени условия и срок за връщане. Едно от условията при този вид кредит е начисляването на определена лихва. Банков кредит може да се отпусне на всяка една фирма, която кандидатства по условията. Това се прави, защото във всеки един момент от своето съществуване и икономическа дейност, всяка една фирма има нужда от оборотни средства, за да може безпрепятствено да продължи съществуването си. Тъй като по своята организация, фирмата представлява рискова организация, то и финансовите й резултати са променливи, а оттам следва, че тя не винаги е в състояние да си осигури необходимите ресурси. Затова понякога се налага привличането на чужди средства (т.нар. заем или кредит).

• По тази логика кредит като понятие може да се отнася и за домакинствата. В този случай, за да си осигурят определен стандарт на живот, те кандидатстват за банков или друг вид кредит.
• Кредитът може да бъде разглеждан и като категория на обръщението на парите. В този случай се извършва размяна, която се прави срещу определено обещание, че ще се направи плащане на по-късен етап. А това е и неговата най-важна характеристика, която е свързана с определен риск за кредитора. В развитото пазарно стопанство кредитът е особено важно икономическо явление.
• При банковият кредит се сключва договор, който е задължение срещу банката тя да отпусне на кредитополучателя някаква определена сума, която предварително е била одобрена. Договорът притежава следните основни характеристики:

Той е двустранен документ, който обвързва и банката, и кредитополучателят с определени права и задължения. Договорът е консенсуален, което означава, че той проявява действието си по волята на страните най-често от датата, от която е подписан. Възмезден е, което означава, че срещу получената сума, кредитополучателят дължи определена сума на банката. Той е формален или законът изисква за неговото сключване писмена форма, комутативен, като се обявяват ползите за страните още при неговото сключване и е срочен. Т.е. още при сключването му бива уговарян определен срок, в който да се върне предоставената от банката сума.

Когато дадено физическо лице или фирма, кандидатства за един или няколко заеми, то преди да се отпусне сумата, която е изисквана, се прави оценка на риска и цялостен анализ върху настоящето финансово състояние на искащия заем, за да се оцени до колко за в бъдеще, той ще може да обслужва кредита си, ще може да внася навреме вноските и няма да има забавяния по него.

При погасяването на някои видове заеми, се изготвят специални схеми и планове, които да улеснят, както клиента така и самата кредитна институция, отпуснала финансовото обезпечение върху имот или съответно документи.

Според това какви са финансовите възможности, въплатени в доходи и постъпления на клиента, както и на самата институция, срока, за който е взет даден заем, и т.н., се изготвят три вида схеми за погасяване на кредити.

• Те биват на равни вноски или т.нар. анюитети, когато се прави сбор на определена сума от главницата на кредита и лихвата, и се плаща всеки определен период до изтичането на срока на кредита и съответно до неговото изплащане.
• Другият вид схема за погасяване на заеми е тази на намаляващите вноски, при която всеки месец например, се плаща равна главница и намаляваща лихва по кредита, докато въпросният се изплати или изтече срока му.
• Последният вид схема на погасяване на заеми е тъй наречения гратисен период, при който се извършва отсрочване на началото на изплащането само на главницата (частичен гратис) или и лихвата (пълен гратис).

В днешния динамичен свят, много фирми и домакинства разчитат изцяло и само на кредити, като обезпечение за дадени финансови ситуации. Разбира се за различните организации и структури в обществото, съществуват различни видове кредити, които са направени да отговорят изцяло на нуждата от финансови потоци на дадения клиент. Видовете кредити могат да се разглеждат по два начина: по отношение на обезпечението и според своето предназначение. По отношение на обезпечението, кредитите могат да бъдат:

• Обезпечени кредити, като в този случай се има предвид, че някакъв материален или финансов актив или пък договорен ангажимент, представлява обезпечение или гарант, за изплащането на кредита от получателя на кредита.
• Необезпечени кредити, които са вид кредити, изплащането, на които от получателя на кредита не е било подплатено, гарантирано с някакви материални или договорни ангажименти.

Според своето предназначение, кредитите се делят на:

• Потребителски кредити, са кредити, които се отпускат на физически лица, като целта е да се ползват за текущо потребление на стоки и услуги, като обикновено за тяхното отпускане не се изисква обезпечаване.
• Ипотечни кредити. Те се отпускат върху дадена недвижима собственост, която се залага един вид, и е обезпечение по кредита. Или с други думи имота се ипотекира, като се придобива със средствата от кредита.
• Кредити за оборотни средства, като този вид кредити се отпускат на фирми с цел набавяне на оборотни средства, необходими за текущата дейност на фирмата (напр. закупуване на суровини и материали за производството и т.н.).